В спор с времето

128                В  СПОР ВРЕМЕТО

Днес споря със намусеното  време,

похлупило с калпака си града.

Не можем с него да се разбереме,

навярно ще спорим до Пролетта...

И през деня е скрита Светлината...

И дълго, дълго, по цял ден вали.

Разхожда се навсякъде мъглата.

Депресията във нас се всели.

Не се показваме сега на вънка.

Стоиме си...Трепериме от студ.

И всеки със проблемите си мънка...

Мечтае си за нечий топъл скут.

Дано четвъртия сезон довтаса,

да ни затрупа снежна белота,

че Есента на никого не мяса,

най-нежеланата изглежда, че е тя!

   06.12.2014г. София