Dec 10, 2014, 7:39 AM

В спор с времето

  Poetry » Other
433 0 0

128                В  СПОР ВРЕМЕТО

 

Днес споря със намусеното  време,

похлупило с калпака си града.

Не можем с него да се разбереме,

навярно ще спорим до Пролетта...

 

И през деня е скрита Светлината...

И дълго, дълго, по цял ден вали.

Разхожда се навсякъде мъглата.

Депресията във нас се всели.

 

Не се показваме сега на вънка.

Стоиме си...Трепериме от студ.

И всеки със проблемите си мънка...

Мечтае си за нечий топъл скут.

 

Дано четвъртия сезон довтаса,

да ни затрупа снежна белота,

че Есента на никого не мяса,

най-нежеланата изглежда, че е тя!

   06.12.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...