В спор с времето
434
0
0
128 В СПОР ВРЕМЕТО
Днес споря със намусеното време,
похлупило с калпака си града.
Не можем с него да се разбереме,
навярно ще спорим до Пролетта...
И през деня е скрита Светлината...
И дълго, дълго, по цял ден вали.
Разхожда се навсякъде мъглата.
Депресията във нас се всели.
Не се показваме сега на вънка.
Стоиме си...Трепериме от студ.
И всеки със проблемите си мънка...
Мечтае си за нечий топъл скут.
Дано четвъртия сезон довтаса,
да ни затрупа снежна белота,
че Есента на никого не мяса,
най-нежеланата изглежда, че е тя!
06.12.2014г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
