В спор със себе си
Жена си няма как да надговоря,
и аз реших сам с мен си да поспоря:
веднъж, като нормален земен жител,
и аз във спор да стана победител!
Избрах когато тя я няма вкъщи,
да ми се сопва и да ми се мръщи.
(Понякога по женски се събират,
да пишат стихове и рецитират.)
И не че в моя дом кокошка пее,
но по-спокойничко си е без нея.
Че моята полвинка е блондинка.
А в притчата
за “Господ и блондинката”
се казва,
че и Господ като спорил
веднъж с една блондинка -
се озорил!
Във хола ни
пред барчето застанах,
вратичката отворих и подхванах:
- На всеки мъж,
бил стар той или млад,
е нужно да си хапва шоколад!
И моментално сам си възразих:
- Защо е нужно? Ако той е млад,
за нищо не му трябва шоколад.
А ако пък е стар, и шоколад,
не може пак да го превърне в млад!
- Това е истина, ако човек
използва шоколада като лек.
Но не за лек, а главно за наслада
обичаме мъжете шоколада.
Че шоколадът е наслада, няма спор.
Особено с две чашчици ликьор!
И тъй като във спора победих,
с ликьор и шоколад се наградих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
