10.02.2015 г., 22:20

В спор със себе си

920 0 13

 

Жена си няма как да надговоря,

и аз реших сам с мен си да поспоря:

веднъж, като нормален земен жител,

и аз във спор да стана победител!

 

Избрах когато тя я няма вкъщи,

да ми се сопва и да ми се мръщи.

(Понякога по женски се събират,

да пишат стихове и рецитират.)

 

И не че в моя дом кокошка пее,

но по-спокойничко си е без нея.

 

Че моята полвинка е блондинка.

А в притчата

за “Господ и блондинката”

се казва,

че и Господ като спорил

веднъж с една блондинка -

се озорил!

 

Във хола ни

пред барчето застанах,

вратичката отворих и подхванах:

 

- На всеки мъж,

бил стар той или млад,

е нужно да си хапва шоколад!

 

И моментално сам си възразих:

 

- Защо е нужно? Ако той е млад,

за нищо не му трябва шоколад.

А ако пък е стар, и шоколад,

не може пак да го превърне в млад!

 

- Това е истина, ако човек

използва шоколада като лек.

Но не за лек, а главно за наслада

обичаме мъжете шоколада.

Че шоколадът е наслада, няма спор.

Особено с две чашчици ликьор!

 

И тъй като във спора победих,

с ликьор и шоколад се наградих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...