9 feb 2020, 23:02

В сребристите отблясъци... 

  Poesía
659 1 2

В сребристите отблясъци на белотата ни
потъвам и съставните ми атоми
разпръскват се като крилати феи,
с прозрачна лекота да сътворяват
на радостта сияйното дихание,
в чиято изначалност ни зачена.

Ликуващият звън на красотата им,
Копнеещият - в обич да пробуди,
във взор, очакващ своята утеха -
със светлината мрака да прокуди.
Прехвърчат в необятно мироздание
безбройни, светещи благословии
и възкресяват всяко гаснещо разпятие,
със силата на висшите стихии.

А после се събирам непокътната
и в целостта на множество магично,
отново претворена в плътното,
аз пак обичам те, но вече лично.

Леа Мартен

© Леа Мартен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??