В сребристите отблясъци на белотата ни
потъвам и съставните ми атоми
разпръскват се като крилати феи,
с прозрачна лекота да сътворяват
на радостта сияйното дихание,
в чиято изначалност ни зачена.
Ликуващият звън на красотата им,
Копнеещият - в обич да пробуди,
във взор, очакващ своята утеха -
със светлината мрака да прокуди.
Прехвърчат в необятно мироздание
безбройни, светещи благословии ...