9 февр. 2020 г., 23:02

В сребристите отблясъци... 

  Поэзия
5.0 / 2
701 1 2
В сребристите отблясъци на белотата ни
потъвам и съставните ми атоми
разпръскват се като крилати феи,
с прозрачна лекота да сътворяват
на радостта сияйното дихание,
в чиято изначалност ни зачена.
Ликуващият звън на красотата им,
Копнеещият - в обич да пробуди,
във взор, очакващ своята утеха -
със светлината мрака да прокуди.
Прехвърчат в необятно мироздание
безбройни, светещи благословии ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леа Мартен Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »