В сребристите отблясъци...
В сребристите отблясъци на белотата ни
потъвам и съставните ми атоми
разпръскват се като крилати феи,
с прозрачна лекота да сътворяват
на радостта сияйното дихание,
в чиято изначалност ни зачена.
Ликуващият звън на красотата им,
Копнеещият - в обич да пробуди,
във взор, очакващ своята утеха -
със светлината мрака да прокуди.
Прехвърчат в необятно мироздание
безбройни, светещи благословии
и възкресяват всяко гаснещо разпятие,
със силата на висшите стихии.
А после се събирам непокътната
и в целостта на множество магично,
отново претворена в плътното,
аз пак обичам те, но вече лично.
Леа Мартен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леа Мартен Все права защищены
