В стих (неосъзнато се обичахме)
 

Не бе мелодия – бе стих
не бе и стих – бе част от нас.
Етюд – сътворение на вятъра,
роден от порива.
Порива на тленните сърца.
Бе повече от стих,
сякаш конник на езда,
в гората дирещ своя,
единствена звезда.
Във вените течащ адреналин,
в стиха си муза и мастилен дим.
А стихът – става многоформен.
Вече не е стих – в куплет,
в припев, в мелодия и песен
свършва!
Оттам етюди нови се рисуват,
използвани са думи, вместо цветове,
разказали красивите ни
поеми и романи.
И сигурно ще липсват тези стари стихове,
в които неосъзнато се обичахме.
Сега настъпват нови времена на щастие,
В които тепърва обичта си преоткриваме!