Oct 15, 2016, 12:09 AM

В стих неосъзнато се обичахме

691 1 0

В стих (неосъзнато се обичахме)
 

Не бе мелодия – бе стих
не бе и стих – бе част от нас.
Етюд – сътворение на вятъра,
роден от порива.
Порива на тленните сърца.
Бе повече от стих,
сякаш конник на езда,
в гората дирещ своя,
единствена звезда.
Във вените течащ адреналин,
в стиха си муза и мастилен дим.
А стихът – става многоформен.
Вече не е стих – в куплет,
в припев, в мелодия и песен
свършва!
Оттам етюди нови се рисуват,
използвани са думи, вместо цветове,
разказали красивите ни
поеми и романи.
И сигурно ще липсват тези стари стихове,
в които неосъзнато се обичахме.
Сега настъпват нови времена на щастие,
В които тепърва обичта си преоткриваме!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

https://www.youtube.com/watch?v=FkSSdaozkiA

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...