15 окт. 2016 г., 00:09

В стих неосъзнато се обичахме

696 1 0

В стих (неосъзнато се обичахме)
 

Не бе мелодия – бе стих
не бе и стих – бе част от нас.
Етюд – сътворение на вятъра,
роден от порива.
Порива на тленните сърца.
Бе повече от стих,
сякаш конник на езда,
в гората дирещ своя,
единствена звезда.
Във вените течащ адреналин,
в стиха си муза и мастилен дим.
А стихът – става многоформен.
Вече не е стих – в куплет,
в припев, в мелодия и песен
свършва!
Оттам етюди нови се рисуват,
използвани са думи, вместо цветове,
разказали красивите ни
поеми и романи.
И сигурно ще липсват тези стари стихове,
в които неосъзнато се обичахме.
Сега настъпват нови времена на щастие,
В които тепърва обичта си преоткриваме!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

https://www.youtube.com/watch?v=FkSSdaozkiA

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....