Моето слънце не изгрява от изток
и залезът не идва в точен час.
В мен душата е център на всичко
и е моят най-верен компас.
Може най-тъмният здрач в мене да свети
и най-светлото утро в мен да залязва.
Може да е песен, ала в мене - плач
и смисъл да нямам, да не се отказвам.
Моите звезди не са по небето
и след дъжд не изгряват дъги.
Всеки цвят се ражда в сърцето,
а звездата в очите блести.
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados