Jan 16, 2024, 8:13 AM

В света ми

  Poetry
636 1 0

Моето слънце не изгрява от изток
и залезът не идва в точен час.
В мен душата е център на всичко
и е моят най-верен компас.

Може най-тъмният здрач в мене да свети
и най-светлото утро в мен да залязва.
Може да е песен, ала в мене - плач
и смисъл да нямам, да не се отказвам.

Моите звезди не са по небето
и след дъжд не изгряват дъги.
Всеки цвят се ражда в сърцето,
а звездата в очите блести.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...