21 nov 2019, 10:11  

В свята нощ на млада Бога

  Poesía
2.5K 8 21

Идат мОмци коледарци

в свята нощ на млада Бога.

С чизми и чемшир-калпаци,

с благослов за твойта рОда.

Да разбудят стар стопанин

и невеста да разшетат.

Двор да примете тя рано,

та да влезнат те напети,

та да тропнат с чизми вънка,

тя с кравай да ги накичи.

Станиникът с думи звънки

благослова да нарича:

Пълни да са ви хамбари,

а трапеза - с хляб и вино!

И на почит всички стари

от коляното роднини!

За момчето - мОма лична,

за момата - баш ергенин!

Все къщовни и обИчни,

работливи и засмени!

В сговор тука да живеят

и с любов да месят дните!

Детски люлки да люлеят

те щастливи и честити!

И да продължат децата

пътя на предците славни!

Гордост да са за родата

и Човеци с букви главни!

Ха, дружина, тук кажете

като с глас един: Да бъде!

И ще промълвят мъжете: -

Нека Бог така отсъди!

Тъй нарича станиникът,

а във божията книга

думите му светли никнат.

Вярвай - сбъдване ги стига!

Идат момци коледарци 

в свята нощ на Рождеството

с геги и чемшир-калпаци.

Нека влезе с тях доброто!

 

 

20.11.2019

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

4 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...