4 abr 2010, 7:37

В Святата нощ

792 0 3

В Святата нощ

Има нещо в тази нощ, дето вятър я гони.
Чуй как шепнат листата на вековни тополи.
Облаците рисуват през дебелите клони.
Плаче върба, а брезата е нежна и гола.

Вятърът стихове стене и нечувани песни.
По костите стърже самота и тъга.
Светят в небето чертите на отминалите съзвездия.
Някой ловко играе с пепел от изгоряла звезда.

Събуждане чакат Децата на кадифените вечери,
но спрялото време е най-трудно да тръгне.
Муха в кехлибар... От Бога така е наречено...
Бог дава Душа, но може и с гръм да те ръгне...

Празнота. Самота. Спасителя зачакали сме отново...
От Небесната Светлина чудесата се ваят.
Толкова неразбрано, а в Начало бе Словото...
Прашинки пред Вятъра... и Начало на Края...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...