В Святата нощ

Поэзия » Философская

793 0 3

Има нещо в тази нощ, дето вятър я гони.
Чуй как шепнат листата на вековни тополи.
Облаците рисуват през дебелите клони.
Плаче върба, а брезата е нежна и гола.

Вятърът стихове стене и нечувани песни.
По костите стърже самота и тъга.
Светят в небето чертите на отминалите съзвездия.
Някой ловко играе с пепел от изгоряла звезда.

Събуждане чакат Децата на кадифените вечери,
но спрялото време е най-трудно да тръгне.
Муха в кехлибар... От Бога така е наречено...
Бог дава Душа, но може и с гръм да те ръгне...

Празнота. Самота. Спасителя зачакали сме отново...
От Небесната Светлина чудесата се ваят.
Толкова неразбрано, а в Начало бе Словото...
Прашинки пред Вятъра... и Начало на Края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

много красиво и истинско, Зем...и мъдро.
Честито Воскресение...

2010-04-12T11:53:10+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Христос Воскресе!И нека няма самота!

2010-04-04T12:39:49+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"От Небесната Светлина чудесата се ваят."
Честито Воскресение Христово, Зем!

2010-04-04T11:07:51+03:00