4.04.2010 г., 7:37

В Святата нощ

791 0 3

В Святата нощ

Има нещо в тази нощ, дето вятър я гони.
Чуй как шепнат листата на вековни тополи.
Облаците рисуват през дебелите клони.
Плаче върба, а брезата е нежна и гола.

Вятърът стихове стене и нечувани песни.
По костите стърже самота и тъга.
Светят в небето чертите на отминалите съзвездия.
Някой ловко играе с пепел от изгоряла звезда.

Събуждане чакат Децата на кадифените вечери,
но спрялото време е най-трудно да тръгне.
Муха в кехлибар... От Бога така е наречено...
Бог дава Душа, но може и с гръм да те ръгне...

Празнота. Самота. Спасителя зачакали сме отново...
От Небесната Светлина чудесата се ваят.
Толкова неразбрано, а в Начало бе Словото...
Прашинки пред Вятъра... и Начало на Края...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...