4.04.2010 г., 7:37 ч.

В Святата нощ 

  Поезия » Философска
623 0 3

В Святата нощ

Има нещо в тази нощ, дето вятър я гони.
Чуй как шепнат листата на вековни тополи.
Облаците рисуват през дебелите клони.
Плаче върба, а брезата е нежна и гола.

Вятърът стихове стене и нечувани песни.
По костите стърже самота и тъга.
Светят в небето чертите на отминалите съзвездия.
Някой ловко играе с пепел от изгоряла звезда.

Събуждане чакат Децата на кадифените вечери,
но спрялото време е най-трудно да тръгне.
Муха в кехлибар... От Бога така е наречено...
Бог дава Душа, но може и с гръм да те ръгне...

Празнота. Самота. Спасителя зачакали сме отново...
От Небесната Светлина чудесата се ваят.
Толкова неразбрано, а в Начало бе Словото...
Прашинки пред Вятъра... и Начало на Края...


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??