7 oct 2009, 14:40

В святост ще кървя

  Poesía » Otra
1K 0 15

 

 

Трески се забиват тъпи в плътта.
Не разсичат. Даже не кървят.
Върховете дълбаят в греховете.
В очите с болка, сълзите мълчат.

Един грях сторих. Седем кръста носих.
До неделите, в които ме разпънаха.
Нахапах гладна забранени плодове.
И не се страхувах силно да те изкрещя.

Откраднах полети от черни гарвани.
Стъпките на грешни винаги тежат.
Сто светии ме отведоха до ада.
Непокръстена от светлата им длан.

Щом посоките се слеят, болка няма.
Там на моя кръст, в святост ще кървя.
И възкръснала след глътка въздух,
пак от теб ще вдъхна. Да те изкрещя.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...