В святост ще кървя
Трески се забиват тъпи в плътта.
Не разсичат. Даже не кървят.
Върховете дълбаят в греховете.
В очите с болка, сълзите мълчат.
Един грях сторих. Седем кръста носих.
До неделите, в които ме разпънаха.
Нахапах гладна забранени плодове.
И не се страхувах силно да те изкрещя.
Откраднах полети от черни гарвани.
Стъпките на грешни винаги тежат.
Сто светии ме отведоха до ада.
Непокръстена от светлата им длан.
Щом посоките се слеят, болка няма.
Там на моя кръст, в святост ще кървя.
И възкръснала след глътка въздух,
пак от теб ще вдъхна. Да те изкрещя.
© Ол All rights reserved.
