В сянката на две тополи
Разстла луната русите коси
и пръсна златните конфети.
И аз поисках тя да ме спаси:
и тази вечер да ми свети.
И в тази жълта, мека светлина
на свещ душата ми се моли.
Че тази нощ ще срещна аз жена
във сянката на две тополи.
Постелята е нощната трева.
Свещта - окото на луната.
В очите - огнените зарева.
Завивката са ни листата.
Сърцето ми за нея ще гори
във сянката на две тополи.
След сладката умора призори
сама за още ще се моли!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
