В сянката на две тополи
Разстла луната русите коси
и пръсна златните конфети.
И аз поисках тя да ме спаси:
и тази вечер да ми свети.
И в тази жълта, мека светлина
на свещ душата ми се моли.
Че тази нощ ще срещна аз жена
във сянката на две тополи.
Постелята е нощната трева.
Свещта - окото на луната.
В очите - огнените зарева.
Завивката са ни листата.
Сърцето ми за нея ще гори
във сянката на две тополи.
След сладката умора призори
сама за още ще се моли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
