24 abr 2015, 16:03  

В сянката на лятото

  Poesía
688 0 0

В сянката на лятото

 

Разкаянието - бледа сянка -

разнищена, в очакване.

Нахалос!

С Душа под нокът -

маскарадно шествие -

сънувам пак присъствието - в бяло.

Валят звезди...

Просмукват с длани мрака,

прехрипнал и нагърчено преситен.

Предчувствие, че никой не ме чака...

Под смръзналата клада -

свят - транзитен.

Ръждиви чувства.

Повей - от отвъдното.

Умиращи звезди...

Емблематично!

Противоборство -

жажда - по небъдното -

в зеници - полуслепи.

Алогично!

А изгревът накапва късно злато.

Ръми, ръми любов - над стъклен брод.

Потапям устни в сянката на лятото.

Обичам те, несретен мой живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...