В сянката на лятото

Разкаянието - бледа сянка -

разнищена, в очакване.

Нахалос!

С Душа под нокът -

маскарадно шествие -

сънувам пак присъствието - в бяло.

Валят звезди...

Просмукват с длани мрака,

прехрипнал и нагърчено преситен.

Предчувствие, че никой не ме чака...

Под смръзналата клада -

свят - транзитен.

Ръждиви чувства.

Повей - от отвъдното.

Умиращи звезди...

Емблематично!

Противоборство -

жажда - по небъдното -

в зеници - полуслепи.

Алогично!

А изгревът накапва късно злато.

Ръми, ръми любов - над стъклен брод.

Потапям устни в сянката на лятото.

Обичам те, несретен мой живот!