24 апр. 2015 г., 16:03  

В сянката на лятото

690 0 0

В сянката на лятото

 

Разкаянието - бледа сянка -

разнищена, в очакване.

Нахалос!

С Душа под нокът -

маскарадно шествие -

сънувам пак присъствието - в бяло.

Валят звезди...

Просмукват с длани мрака,

прехрипнал и нагърчено преситен.

Предчувствие, че никой не ме чака...

Под смръзналата клада -

свят - транзитен.

Ръждиви чувства.

Повей - от отвъдното.

Умиращи звезди...

Емблематично!

Противоборство -

жажда - по небъдното -

в зеници - полуслепи.

Алогично!

А изгревът накапва късно злато.

Ръми, ръми любов - над стъклен брод.

Потапям устни в сянката на лятото.

Обичам те, несретен мой живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...