24.04.2015 г., 16:03  

В сянката на лятото

689 0 0

В сянката на лятото

 

Разкаянието - бледа сянка -

разнищена, в очакване.

Нахалос!

С Душа под нокът -

маскарадно шествие -

сънувам пак присъствието - в бяло.

Валят звезди...

Просмукват с длани мрака,

прехрипнал и нагърчено преситен.

Предчувствие, че никой не ме чака...

Под смръзналата клада -

свят - транзитен.

Ръждиви чувства.

Повей - от отвъдното.

Умиращи звезди...

Емблематично!

Противоборство -

жажда - по небъдното -

в зеници - полуслепи.

Алогично!

А изгревът накапва късно злато.

Ръми, ръми любов - над стъклен брод.

Потапям устни в сянката на лятото.

Обичам те, несретен мой живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...