rozita-p (Росица)
120 1324
2 mar 2011, 22:14

В сянката на сонетиста... 

  Poesía
808 0 8

                                            В сянката на сонетиста, пред когото и най-упоритите  сонети си подвиват опашките


малката русалка от съседната приказка

 

Препълни ли Нощта с хининово кафе,

студено като смърт, небесната си чаша,

послушните вълни тя с глас ще поведе

към пясъчния бряг за късната им паша.

 

Ще седне сам-сама и зов ще се отрони

от прелестна уста - къс хладен изумруд

и бяла от тъга луна ще претърколи       

по люспи от сребро солени капки студ.

 

Едно небе над тях, под тях една земята,

но помежду им пропаст сякаш необятна,

че нейният любим  во век е прокълнат

 

къс хладен изумруд с дъха си да не стопли,

затворник до живот в човешкия си свят.

И само в късен сън ще драскат тихи вопли

клепачите самотни…

 

Докато сърпът лунен нощта не посече

и в морския им дом вълните повлече

Нептуновият зов.

 

И призрачен Денят от горест побелее,

че пак за кой ли път сърце му ще пустее

без Нощната любов.

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...невъзможните любови...
  • "И само в късен сън ще драскат тихи вопли
    клепачите самотни…"

  • Поздрави на сонето-четящите и на всички дами - Честит 8 март!
    Добре, че имаше кой да ме светне за "опашатите" сонети, че иначе в 14 реда - какво по-напред да кажеш
  • Истинско вълшебство са стиховете ти ,Роси!Радвам се ,че те открих!Поздрав!
  • чуден, прелестен стих, Росица...
    много, много красив...прочетох с наслада..
    сърдечен поздрав.
  • Браво, Роси!
  • С поздрави, Роси!
  • Страхотно е!!! Каква образност само!!!
    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Propuestas
: ??:??