В сянката на сонетиста, пред когото и най-упоритите сонети си подвиват опашките
малката русалка от съседната приказка
Препълни ли Нощта с хининово кафе,
студено като смърт, небесната си чаша,
послушните вълни тя с глас ще поведе
към пясъчния бряг за късната им паша.
Ще седне сам-сама и зов ще се отрони
от прелестна уста - къс хладен изумруд
и бяла от тъга луна ще претърколи
по люспи от сребро солени капки студ.
Едно небе над тях, под тях една земята,
но помежду им пропаст сякаш необятна, ...