28 jun 2018, 23:57

В сън на мокра пеперуда

1.2K 1 3

Въздушни течения

пренасят  влага

изморила изящните
дантели. Полетите 
са ремисия

в гниещ дънер.

Сънища изплакнати от

ромолящо слънчево 
бълбукане, тичинки 
на докосната мечта 
миг преди да се 
разпадне. 
Рисунки оцветяващи
криле, с мисия светът
да не изчезва, тъкат 
платнища с нишки- 
свобода, прелитаща 
над греещи цъфтежи.

Заплетени паяжинни

страхове, предпазват 
крехките представи 
за надежда, проявени 
черно- бяло в негатив 
от споменна хартия,

непрогледна.

Пашкулирана тишина

на уединение, донесена

с озонови вълнения,

връща памет за енергия

от волни махове.

Летежен въздух
търсят подсушени жилки…

Сън е, мокрите ципи,

залепнали, едва потрепват… 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...