В сън на мокра пеперуда
Въздушни течения
пренасят влага
изморила изящните
дантели. Полетите
са ремисия
в гниещ дънер.
Сънища изплакнати от
ромолящо слънчево
бълбукане, тичинки
на докосната мечта
миг преди да се
разпадне.
Рисунки оцветяващи
криле, с мисия светът
да не изчезва, тъкат
платнища с нишки-
свобода, прелитаща
над греещи цъфтежи.
Заплетени паяжинни
страхове, предпазват
крехките представи
за надежда, проявени
черно- бяло в негатив
от споменна хартия,
непрогледна.
Пашкулирана тишина
на уединение, донесена
с озонови вълнения,
връща памет за енергия
от волни махове.
Летежен въздух
търсят подсушени жилки…
Сън е, мокрите ципи,
залепнали, едва потрепват…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
