28.06.2018 г., 23:57 ч.

В сън на мокра пеперуда 

  Поезия » Пейзажна
963 1 3

Въздушни течения

пренасят  влага

изморила изящните
дантели. Полетите 
са ремисия

в гниещ дънер.

Сънища изплакнати от

ромолящо слънчево 
бълбукане, тичинки 
на докосната мечта 
миг преди да се 
разпадне. 
Рисунки оцветяващи
криле, с мисия светът
да не изчезва, тъкат 
платнища с нишки- 
свобода, прелитаща 
над греещи цъфтежи.

Заплетени паяжинни

страхове, предпазват 
крехките представи 
за надежда, проявени 
черно- бяло в негатив 
от споменна хартия,

непрогледна.

Пашкулирана тишина

на уединение, донесена

с озонови вълнения,

връща памет за енергия

от волни махове.

Летежен въздух
търсят подсушени жилки…

Сън е, мокрите ципи,

залепнали, едва потрепват… 

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??