В сънища бавно се стапя душата

21 feb 2008, 21:32

Poesía » Filosófica

876 0 2

...

и мисли се мятат на бели крила,

високо нагоре и ниско в земята

уморени почиват в прах и мъгла.

Обръщам, въртя се, в шепотен страх,

сълзите от спомен по-дълго горчат,

а гласът от съня ми се души от смях,

срещу моите думи - те неми мълчат.

Да мисля, не мога да спирам,

страхувам се, нищо не зная.

Насълзени очите се будят,

а крилата отнасят ги в рая.

И тъй объркани, потни,

понасят ме те през степта,

будни, очите се взират самотни,

а душата ми вечно плува в калта.

LIKADEVONEN (19.02.08y. 11:08h.)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.