В сънища бавно се стапя душата
...
В сънища бавно се стапя душата
и мисли се мятат на бели крила,
високо нагоре и ниско в земята
уморени почиват в прах и мъгла.
Обръщам, въртя се, в шепотен страх,
сълзите от спомен по-дълго горчат,
а гласът от съня ми се души от смях,
срещу моите думи - те неми мълчат.
Да мисля, не мога да спирам,
страхувам се, нищо не зная.
Насълзени очите се будят,
а крилата отнасят ги в рая.
И тъй объркани, потни,
понасят ме те през степта,
будни, очите се взират самотни,
а душата ми вечно плува в калта.
LIKADEVONEN (19.02.08y. 11:08h.)
© Илия Деведжиев All rights reserved.
