дакота (Дакота)
152 364
28 mar 2007, 2:31

в сънища зачената 

  Poesía
521 0 3

От мелничарски камък съм скроена -
сред звън на каруцарски колела,
по жътва - в сънища зачената
с уханието на есен във косата.


Родена съм в средата на неделя
по празник,  в люляково пладне,
на мартенското слънце във ръцете
със нощните очи на мама.


Като море сърцето ми е силно
с пламтящите вълни на любовта.
По изгревни ливади цвят събирам -
щурците ме целуват щом заспя.


Сълзи на грозде в шепите си крия
в рижо -червеното на тишината
от виното на древността съм пила
със огнената жажда на душата.


Сега във мелницата хляб ще меся
от златото на жито едрозърно,
на масата ще сложа кръст и чесън.
Ако си дявол в ада да се върнеш...

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??