в сънища зачената
От мелничарски камък съм скроена -
сред звън на каруцарски колела,
по жътва - в сънища зачената
с уханието на есен във косата.
Родена съм в средата на неделя
по празник, в люляково пладне,
на мартенското слънце във ръцете
със нощните очи на мама.
Като море сърцето ми е силно
с пламтящите вълни на любовта.
По изгревни ливади цвят събирам -
щурците ме целуват щом заспя.
Сълзи на грозде в шепите си крия
в рижо -червеното на тишината
от виното на древността съм пила
със огнената жажда на душата.
Сега във мелницата хляб ще меся
от златото на жито едрозърно,
на масата ще сложа кръст и чесън.
Ако си дявол в ада да се върнеш...
© Дакота All rights reserved.
