18 nov 2020, 8:57  

В съня... И обратно. 

  Poesía » Otra
850 13 22

Уморен, уморен, уморен,
папагалски дъждът си повтаря,
лепнат клепки, отдавна е ден.
Непотребен, виси календарът.

 

Забравѝ, забравѝ, забравѝ,
не остана от лятото нищо.
Кални, клюмнали мъртви треви
и мъгла леден вятър разнищи.

 

Но е нов, но е нов, но е нов
този ден и ме буди надежда.
Зрънце вяра, парчеце любов –
нищо не е, каквото изглежда.

 

И предат, и предат, и предат
тихо котките, става понятно,
че на нас се крепи този свят
и ни води – в съня... И обратно.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??