В съня... И обратно.
Уморен, уморен, уморен,
папагалски дъждът си повтаря,
лепнат клепки, отдавна е ден.
Непотребен, виси календарът.
Забравѝ, забравѝ, забравѝ,
не остана от лятото нищо.
Кални, клюмнали мъртви треви
и мъгла леден вятър разнищи.
Но е нов, но е нов, но е нов
този ден и ме буди надежда.
Зрънце вяра, парчеце любов –
нищо не е, каквото изглежда.
И предат, и предат, и предат
тихо котките, става понятно,
че на нас се крепи този свят
и ни води – в съня... И обратно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
