11 nov 2008, 11:31

В съня на истинското аз 

  Poesía » Filosófica
743 0 14

Сънят разнищи голота бездънна,

виденията разиграха танц,

ридаеше пиано, спомен сънен

блестеше с преднамерен гланц.

 

Обсебват звуците духа ми бездиханен,

клавишите редуват бял до черен цвят,

в тоналност бледа, нереална,

сънят разлива пребоядисан цвят.

 

Огньове жарки, пламък огнен,

догарят в сънна белота,

сънят изправя преболели догми

на съд пред сънна голота.

 

А звуците играят, старото пиано

нашепва с пребоядисан глас

в тоналност бледа, нереална,

съня на истинското Аз.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??