В съня на истинското аз
Сънят разнищи голота бездънна,
виденията разиграха танц,
ридаеше пиано, спомен сънен
блестеше с преднамерен гланц.
Обсебват звуците духа ми бездиханен,
клавишите редуват бял до черен цвят,
в тоналност бледа, нереална,
сънят разлива пребоядисан цвят.
Огньове жарки, пламък огнен,
догарят в сънна белота,
сънят изправя преболели догми
на съд пред сънна голота.
А звуците играят, старото пиано
нашепва с пребоядисан глас
в тоналност бледа, нереална,
съня на истинското Аз.
© Димитър Станчев All rights reserved.
