11.11.2008 г., 11:31 ч.

В съня на истинското аз 

  Поезия » Философска
681 0 14

Сънят разнищи голота бездънна,

виденията разиграха танц,

ридаеше пиано, спомен сънен

блестеше с преднамерен гланц.

 

Обсебват звуците духа ми бездиханен,

клавишите редуват бял до черен цвят,

в тоналност бледа, нереална,

сънят разлива пребоядисан цвят.

 

Огньове жарки, пламък огнен,

догарят в сънна белота,

сънят изправя преболели догми

на съд пред сънна голота.

 

А звуците играят, старото пиано

нашепва с пребоядисан глас

в тоналност бледа, нереална,

съня на истинското Аз.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??