25 dic 2007, 13:01

В съня отново двама... 

  Poesía » De amor
949 0 2
Защо ни беше тази среща
от съдбата начертана
да не мога тебе да забравя?
Чертите на лицето ти прекрасно
пред очите си да виждам
сега когато си далеко,
а спомена за сивите очи
без сън да ме оставя.
Сега когато тялото на друга галя
си представям нежните извивки,
които само мои бяха
във онази нощ прекрасна
и копнея да те видя,
но знам това е невъзможно.
Ти остана там, а аз се върнах
и колкото да те желая
както ни събра съдбата,
така и раздели ни.
Остана ми спомена за тази
южна нощ и едно момиче,
за топлотата на неините прегръдки...
А във съня отново двама
аз и ти в прегръдка страстна
спомени ще сътворим.

© Валентин Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??