Dec 25, 2007, 1:01 PM

В съня отново двама... 

  Poetry » Love
950 0 2
Защо ни беше тази среща
от съдбата начертана
да не мога тебе да забравя?
Чертите на лицето ти прекрасно
пред очите си да виждам
сега когато си далеко,
а спомена за сивите очи
без сън да ме оставя.
Сега когато тялото на друга галя
си представям нежните извивки,
които само мои бяха
във онази нощ прекрасна
и копнея да те видя,
но знам това е невъзможно.
Ти остана там, а аз се върнах
и колкото да те желая
както ни събра съдбата,
така и раздели ни.
Остана ми спомена за тази
южна нощ и едно момиче,
за топлотата на неините прегръдки...
А във съня отново двама
аз и ти в прегръдка страстна
спомени ще сътворим.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??