В съня отново двама...
Защо ни беше тази среща
от съдбата начертана
да не мога тебе да забравя?
Чертите на лицето ти прекрасно
пред очите си да виждам
сега когато си далеко,
а спомена за сивите очи
без сън да ме оставя.
Сега когато тялото на друга галя
си представям нежните извивки,
които само мои бяха
във онази нощ прекрасна
и копнея да те видя,
но знам това е невъзможно.
Ти остана там, а аз се върнах
и колкото да те желая
както ни събра съдбата,
така и раздели ни.
Остана ми спомена за тази
южна нощ и едно момиче,
за топлотата на неините прегръдки...
А във съня отново двама
аз и ти в прегръдка страстна
спомени ще сътворим.
от съдбата начертана
да не мога тебе да забравя?
Чертите на лицето ти прекрасно
пред очите си да виждам
сега когато си далеко,
а спомена за сивите очи
без сън да ме оставя.
Сега когато тялото на друга галя
си представям нежните извивки,
които само мои бяха
във онази нощ прекрасна
и копнея да те видя,
но знам това е невъзможно.
Ти остана там, а аз се върнах
и колкото да те желая
както ни събра съдбата,
така и раздели ни.
Остана ми спомена за тази
южна нощ и едно момиче,
за топлотата на неините прегръдки...
А във съня отново двама
аз и ти в прегръдка страстна
спомени ще сътворим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Апостолов Всички права запазени
