Любовта нали уж си тръгна тя,
но с неспокоен сън
завърна се в нощта
и почувствах пак онова...
Уж все си казвам, че те
мразя, ала обичам те
не мога да го пазя.
Пистолет бе опрял в моето лице,
а последните ми думи бяха-
Обичам те.
Ти спря за миг,
погледна ме и се засмя,
уж било шега.
Погледнах те, заплаках,
обърнах се и тръгнах.
Събудих се,
а ти остана в съня,
надявам се не и в паметта.
© Simone Todos los derechos reservados