15 mar 2005, 0:40

В съня ти

  Poesía
1.2K 0 10

На пръсти идвам тихомълком във съня ти

и с крехки форми, в миг на шепота разбулен

целувам с устните си топли мисълта ти

докато ти ... с отворени очи сънуваш буден ...

 

Ръка в ръка се сплита в пориви и лумва

с назряла дъхавост на диви теменуги...

а пред очите ми - от обичност се съмва -

израстват сенките ни и се сливат с други.

 

Танцуват пръсти - до живот неуморими

по многоцветните клавиши на нощта,

а всички ласки са до звън непреброими

и с капки ноти навлажняват утринта.

 

Върху слуха се стичат, парят като лава!

Аз късам с устни прегоряла тишина.

С разкрити чувства любовта ни обладава,

като съзвучност на акорди в песента.

 

( Гласът ми в твоя, като обич се разлива ...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е невероятно приеми моите почитания!
  • Благодаря Марина
  • Страхотно е и браво
  • Благодаря с усмивка Писателче
  • Благодаря Ви за пожеланията и топлите думи, за емоцията която сте споделили от прочетеното, благодаря ... А от къде извира всичко ли - ами и аз не знам - може би от сърцето
    С поздрав

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...