15.03.2005 г., 0:40

В съня ти

1.2K 0 10

На пръсти идвам тихомълком във съня ти

и с крехки форми, в миг на шепота разбулен

целувам с устните си топли мисълта ти

докато ти ... с отворени очи сънуваш буден ...

 

Ръка в ръка се сплита в пориви и лумва

с назряла дъхавост на диви теменуги...

а пред очите ми - от обичност се съмва -

израстват сенките ни и се сливат с други.

 

Танцуват пръсти - до живот неуморими

по многоцветните клавиши на нощта,

а всички ласки са до звън непреброими

и с капки ноти навлажняват утринта.

 

Върху слуха се стичат, парят като лава!

Аз късам с устни прегоряла тишина.

С разкрити чувства любовта ни обладава,

като съзвучност на акорди в песента.

 

( Гласът ми в твоя, като обич се разлива ...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е невероятно приеми моите почитания!
  • Благодаря Марина
  • Страхотно е и браво
  • Благодаря с усмивка Писателче
  • Благодаря Ви за пожеланията и топлите думи, за емоцията която сте споделили от прочетеното, благодаря ... А от къде извира всичко ли - ами и аз не знам - може би от сърцето
    С поздрав

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...