В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път,
нозе ще ти докосвам мълчаливо.
А сетне ще разкъсам всеки лък,
готов стрели във тебе да забива.
В съня ти ще се връщам някой път,
очите ще целувам тихо в мрака.
Понякога, притихне ли градът,
ще бъде знак, че твоят сън ме чака...
© Данаил Таков Todos los derechos reservados