15 feb 2007, 9:11

В сърцето ми засмяно

  Poesía
769 0 14



 

В сърцето ми засмяно,

в сърцето, пълно с любов,

сякаш от лъчи огряно,

блика нежността на твоя зов.

 

Аз чрез него разпознавам

блясък в твойта тишина –

нищичко не разкрасявам

в таз реална ведрина.

 

И чрез ритъма в душата

в теб дочувам всеки звук,

че с невинност през съдбата,

съществуваме един чрез друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оркестър! Засвирете блус...
    Дамата си ще попитам,
    че тя показва тънък вкус
    и може да поиска ритъм?!
  • Какъв пък ще е този танц,
    в такава тишина реална?
    В ритъма на стар романс,
    или на нова вечер бална?!
  • Мери,
    Каня те на танц!
  • Зарадвах ти се истински, защото е сърцето засмяно!
    Поздрави от моето, с ведрина обляно!
  • Приемам коментара ти Мойра, като признание на логиката, заложена в текстовете ми, за което ти благодаря. Моята задача в литературата е тази - да покажа логиката на хуманното преживяване!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...