В сърцето ми засмяно,
в сърцето, пълно с любов,
сякаш от лъчи огряно,
блика нежността на твоя зов.
Аз чрез него разпознавам
блясък в твойта тишина –
нищичко не разкрасявам
в таз реална ведрина.
И чрез ритъма в душата
в теб дочувам всеки звук,
че с невинност през съдбата,
съществуваме един чрез друг.
© Валери Рибаров All rights reserved.
!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
