В сърпа на луната
В сърпа на луната
Пеят сънни чучулиги
за неслучени неща.
Посивяло е небето,
полудяло е полето
и говорят за небето
сякаш техен е баща.
В снежни облачни разцвети
скита сам късметът,
разпилява малка клета
тайна без да мига...
В светлината има много плач.
Който сам пристига,
няма как да свети,
но говори за морето,
полудява из полето,
взима сивото в небето
от неслучени неща,
приютява чучулиги...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
