limeruna (Йоана)
565 3355
Nov 22, 2020, 7:07 PM

В сърпа на луната 

  Poetry » Other
239 2 3

 

В сърпа на луната

 

Пеят сънни чучулиги

за неслучени неща.

Посивяло е небето,

полудяло е полето

и говорят за небето

сякаш техен е баща.

В снежни облачни разцвети

скита сам късметът,

разпилява малка клета

тайна без да мига...

В светлината има много плач.

Който сам пристига,

няма как да свети,

но говори за морето,

полудява из полето,

взима сивото в небето

от неслучени неща,

приютява чучулиги...

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Винаги съм се питал - пеят или плачат чучулигите? Но днес, след прочита на твоето кристално чисто лирично стихотворение, чух песента им. А когато са сънени тяхната песен е още по-примамлива. Тези неслучени неща, за които пеят чучулигите, ще се случат като позитивности. Убеден съм в това. Може би и защото "небето сякаш техен е баща".

    "В снежни облачни разцвети
    скита сам късметът,
    разпилява малка клета
    тайна без да мига...
    В светлината има много плач."

    Леле...е, колко много поезия само си открих тук! Колкото не можах да открия в целия сайт. Радвай ни със стиховете си, Йоанка. Те са самородни късове злато!
  • Импресия на лунни чучулиги!
    Много ми хареса Йоанка!
  • Ех, замисляш с тези чучулиги...
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??