В тази първа септемврийска вечер

danda (Даниела)
358 1129

3 sept 2010, 6:34

Poesía » De amor

669 0 2

Далече съм от теб, но огънят във мен ще запрепуска

с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,

ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали

и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.

С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен,

разстоянията дълги ще стопя в едно докосване,

а луната бледа тайно ще завижда, че обичаме

и примряла ще се скрие в облаците къдрокоси.

В тази първа септемврийска нощ ще се докоснем -

сенки, от телата си - затвори във галоп избягали,

ще се слеем във копнеж и топли, омагьосани,

ще се спуснем лудо по ръба на вятъра.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

danda (Даниела)

2010-09-03T11:33:45+03:00

Усмивки и от мен! Отбивайте се пак, надявам се следващият път да останете по - доволни!
Tomad (Тома Кашмирски)

2010-09-03T09:36:28+03:00

Не ми харесва този тип словоизлияния.

Казвам го директно, защото според мен можеш да напишеш нещо значително по-...значително, дори да е с тази тематика.