Далече съм от теб, но огънят във мен ще запрепуска
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен,
разстоянията дълги ще стопя в едно докосване,
а луната бледа тайно ще завижда, че обичаме
и примряла ще се скрие в облаците къдрокоси.
В тази първа септемврийска нощ ще се докоснем -
сенки, от телата си - затвори във галоп избягали,
ще се слеем във копнеж и топли, омагьосани,
ще се спуснем лудо по ръба на вятъра.