Роби (Роберт)
511 3486
23 oct 2016, 17:49  

В тази вечер безлунна 

  Poesía » De amor
1113 7 17

Всичко случи се толкова лесно!

Вън валеше поройният дъжд.

Сред потопа внезапно те срещнах

без чадър. А нали пък съм мъж,

 

кавалер се показах веднага

и чадъра ти връчих от раз...

И до теб край олуците бягах,

и пропадах във локви: Туп!...Пляс!...

 

Но небесната влага приемах

с благодарност. Ми тя – благодат!...

Беше ясно, че чака ме хрема,

но готов бях за този обрат!

 

И от моите крачоли, вярно,

се оттичаше с литри вода.

Отстрани съм приличал навярно

на двукрака хвърчаща тръба!

 

А когато с усмивка сияйна,

ти пред входа ми каза "Мерси!"

бях щастлив, че си имаме тайна:

аз нали от дъжда те спасих!...

 

Пък, не щеш ли, тогава аз кихнах.

"Хей, наздраве!...И буквата "Жи"!...

Жулиета съм!..." Ти се усмихна:

"Е, Ромео, ти сам продължи!..."

 

И по бузата ти ме целуна,

аз те гледах почти  оглупял...

С часове в тази вечер безлунна,

влюбен шляпах из рядката кал... 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??